.jpg)
Когато имате нужда от ласка или просто от една топла дума... значи имате нужда от Любов...
А когато имате нужда от Любов... значи имате нужда от Поезия...
Бъдете много нежни, когато витаете из ТОЗИ СВЯТ!!!
Не случайно мъдрецът казва:
Говори по-тихо за Любовта!
Тук ще се срещнете може би, с Вашето разбиране за Близост, за Ласка, за Единение...
Тук ще се срещнете с едно усещане за Душевна Красота... за това - Що е Любов, що е Тъга, що е Копнеж, що е Надежда, що е НЕЖНОСТ... що е Миг... Що е Вечност, и...
... Нещо може би най-важно - "Защо?"...всичко Това е Така?
... Нещо може би най-важно - "Защо?"...всичко Това е Така?
Тук ще се срещнете със Словото... но не само с Думите, не с Речта, а именно със СЛОВОТО...
Защото СЛОВО означава съС-LOVE!
Ето затова, Евангелистът постулира, че:
"Бог е Любов!"
"Бог е Любов!"
...
Lara Fabian
Концерта... когато публиката разплака певицата...
...изгледайте този клип и разберете защо той ви разплаква!
...
П.А.П.
20.01.1968г. – 11.08.1991г.
Система Хелиос
Планета Земя
Да обходиш Бездната е възможно...
...но сам трябва да станеш Бездна…
=======
Има и Невероятни Неща…
Но има и Вероятни…
Да предизвикаш Първите и…
Да избегнеш Вторите
Значи да откриеш Бога!
Бог НЯМА!
Има Нещо Друго…
Именно То е БОГ!
=======
А може би наистина...
...Светът е странен…
и…може би наистина...
...от Огън правен…
...Светът е странен…
и…може би наистина...
...от Огън правен…
=======
.jpg)
Акварели
Замириса на пролет…
На влажна и топла земя…
И всичко е ведро…далеч във простора,
и над заспалата равнина…
20.01.1968г. - първият ми стих
...заслужава го!
=======
.png)
Залезе Слънцето във бягащите дюни…
Утихна Вятърът…Изгря една Звезда…
…и нежен нощен Полъх…
зашепна с хладни думи…
…и на небето бликна
бисерна Луна…
=======
.jpg)
Бе валяло Дъжд...
Облаците Вятърът раздра...
Къс лазурен...
нежно син...
своят лик...
към нас отвя...
=======
Сняг бе завалял…
Сняг първи…
…бял…
Снежинки палави…
…тревожни…
играеха в рисунки…
…невъзможни…
=======
.jpg)
Снегът прегърна всичката земя…
Натрупа тихи…
…топли пазви…
И стана бяла приказка…
…нощта…
Най-земният…
…неземен празник…
=======
Самотно…
…Далечно…
…Едно…
…Задавено в сълзи…
…Небе…
Земята потърси…
… бездомно…
… И тя го разбра,
…и…прие…
=======
.jpg)
Ти Пролет си… родена от снега…
от бели преспи, ручейна вода...
...която камъните жадно пият…
...в която облаци небето крият…
=======
.png)
…Замръква…
…Потъна Слънцето във ложе от оранж…
Ти беше тук…
Ти светеше…
Ти беше второ слънце…
… Ти…
Сега те няма…
Няма светлина…
Няма птици…вятър…
Има само пустота…
(това е без значение)
Аз само знам,
…че ти ще дойдеш пак…
=======
Есента плаче с багрени сълзи…
Тихо падат на земята кръв-оранжеви листа…
И езерото спи…
Вятърът спокойно плиска
пухът снежнобял на отлетели птици…
Една разплакана върба…
Едно неизживяно щастие…
Угаснало като безбрежен залез,
...в тишината…
...Угасна всичко…
=======
Зазорява…
Бледнее бързо звездното небе…
Кобалт…
Кармин…
Оранж…
Събужда Изток, Слънцето-дете…
Денят започва – с изгрев…
...и нежна ласка на роса…
Поехме боси, но вървиме…
...и жадно преоткриваме света…
Обичам те!
Не ме поглеждай!
Ако съм нужен, прошепни: - Ела!
Аз вече тръгнах… безнадеждно…
Към тебе, Слънцето-звезда…
=======
Импресии
* * *
А пък чаках те да дойдеш…
Но дъждът е неразумен… заваля…
И тъжно е …
Едва ли можеш…
Да тръгнеш ти, към мен …сега…
* * *
Какво ли е това – да любиш?
Не е ли приказка от древността…
Или е слънчев лъч, а ти се будиш…
от него…
в тиха ранина…
* * *
Ти пепел си…
Ти, скрила жар…
Горящо цвете си –
във мен пожар…
Изпепели ме ти,
…без жал…
Любимо цвете…
С тръне…
и…кинжал
* * *
И ти си отиде…
…не питам – Защо?…
Без смисъл е…
В дните…
…всичко е апропо…
* * *
Денят свърши…
…иде нощта…
Ти си отиде…
…и хвърли…
…нейде далече…
…много неща…
* * *
Ние имаме вече…
…бели коси…
…и бръчки вече вдълбани…
Ние имаме вече…
…бледи очи…
…и празни…
…нечакащи длани…
* * *
.jpg)
В какво да вярвам вече?
Тъй страшно опустя Светът…
Остана Вихърът из Пътя Млечен…
…и Споменът, и…
…може би …Студът!
* * *
Когато умирам…
…умират очите ми…
Думите спират…
…спира кръвта…
Вие си тръгвате…
…гроба обкичили…
…с тежка плоча…
…и тъжни цветя…
* * *
Родих се!
Родих се… и в тебе се впих…
...мое нежно растение…
И молих се!
Молих се… и с тебе отпих…
…най-земното откровение…
* * *
Дъх изгаря във гръдта…
…с вихъра на бесен танц…
Дух безумен … разгоря…
…бесен огън в пламнали тела…
* * *
Ще идем във страна…
…незнайно китна…
по път…
…през девет небеса…
И ще намерим…
щом нощта отлитне…
…най-нежните…
…чудесни чудеса…
* * *
Дали ще мога…
…някога да се завърна…
…и да прегърна нежно…
…твоят ден…
Дали ще мога…
…някога да зърна…
…една любов…
…родена в теб и мен…
* * *
Нищо…
…че вали дъжд…
- Аз те обичам!
…и асфалта е мокър,
но нищо…
мокър ще тичам…
- Къде? – ще попиташ…
- Към тебе!...
…Тогава ме виждаш…
…твой…
…и потребен…
* * *
Искам да те срещна…
…в девет вечерта…
Искам да е нежна…
…пареща нощта…
Може би тогава…
...времето ще спре…
или пак тогава…
…ще сме от небе…
Силно ще притисна
…себе си към теб…
…вятър да ме плисне…
в огнено море…
Искам да те срещна
…в девет вечерта…
Искам да е нежна
…пареща нощта…
* * *
Намерих те… Нали?
Не искам да ми казваш – Не!
Най-истинската обич не боли…
…и никога не пада от небе…
Наистина не пада… падат…
…само мъртвите звезди…
И… само в късна есен…
…листопадът…
…ще спомня…
…че щастливи сме били…
* * *
Очаквам те!
…не ще си ида…
Тръгни към мен…
…в незнаен ден…
Не ще те спирам…
…Прегърни ме!
…и забрави светът студен…
Очаквай ме !
Не си отивай!
Ще идвам…
…винаги при теб..
Не се отдръпвай!
Целуни ме…
Вземи от мене
къс небе…
* * *
Не ме осъждай,
…щом заплача…
И аз съм преходна, човешка плът…
След всеки залез…
…вече в здрача…
…останал сам, поемах Път!
* * *
Добро утро,
…мило момиче!
…искам Изгрев…
…да бъда за теб…
Слънце нося ти…
…и надничам…
…през прозореца
…с бяло перде…
Търся тебе…
…но срещнал очите ти…
…аз се спирам …
…объркан и плах…
Нявга срещах те…
…във мечтите си…
…а сега…ето…
…срещам те пак…
* * *
Добър вечер, момиче!
Ти поспри се за малко, постой...
С цвят на есен ще те накича...
...с цвят на есенен звезден безброй...
Ти побягваш засмяна и жизнена...
Ти самата в цветя и звезди...
... Твойта радост
есента е нагиздила...
с румен чар и...
...черни очи...
* * *
Лирика
Любовта е като ярката светлина –
колкото повече гледаш в Нея,
толкова повече
нищо не виждаш…
колкото повече гледаш в Нея,
толкова повече
нищо не виждаш…
=======
„O, TEMPORAS! O, MORES!”
Вие отминавате…
…Хората остават!
Може би изглеждам понякога,
На малък и весел глупак…
…на странен и смешен наивник…
Вий, вярвате!
Вий всичките вярвате…
…ами… Вярвайте!?
Така е в Играта…
Такъв е Денят…
Но всичките вие не виждате
Смешната Маска в онуй чекмедже,
която аз бърша от прах всяка вечер…
…тъй както отново не виждате…
ужасеният взор на младежко лице,
който аз скривам със всяко събуждане…
О, времена!
О, нрави!
Защо ли в пепел се скрива жарта?
Защо ли падат наесен листата?
Дали защото, има Смисъл… в Смъртта…
и има Смисъл… в Песента на Децата!
Аз обичам Живота, Земята… Човека…
…но го пиша така…
…не защото съм слаб да го кажа…
А защото Денят е такъв…
…и точно човекът
Тъпче Смисъла по паважа…
Боже! Боже!
Кой ли изрод ни натрапи
тия времена …
и … тия нрави?
03.12.1973г.
=======
САМО МИГ…
На Тереза И.К.
В миг…
…той беше мой –
с шепот вятърът в косите спря…
В миг…
…той беше твой –
с полъх вятърът очите сля…
В миг…
…той беше наш…
с ласка вятърът ръцете ни събра…
В миг…
…той беше …само миг…
огън в устните ни вятър разгоря…
07.12.1973г
=======
ЗАКЛИНАНИЯ
На Лилия Ц.Г.
Нощта извика болката…
…и занемя…
Аз знам какво бе ласката в очите ти…
И парещата длан… аз знам!
Във погледа ти разкървена рана
Утихна скръбно в моя храм…
Обичай ме!
Аз много светове из този мир разтворих…
…обжариха ме хиляди слънца…
Но в тази жар, която…
…в моят миг разрових…
Аз пръв път срещнах
горящи във едно сърца…
Аз знам, за мен какво ще бъдеш Ти!
Каквото си за мен сега, аз знам!
И огънят последен, който ще ме пепели…
Ще бъдеш Ти, това аз страшно знам!
Вземи ме във себе си!
08.ІV.1974г 03ч.
=======
MEMENTO!
Чехли…
А Човекът го няма…
Върху гробът му плоча,
но чехли там няма!
Той вече не може да ходи…
Той вече не може да тича…
Той вече не може да люби…
и вече не може да диша…
Няма вече въздух за него –
Чехлите вече изстиват…
и Денят си отиде от него,
както Хората си вече отиват…
Често чехлите бавно изстиват,
както споменът за този, който го няма…
Пред леглото му чехлите си остават –
нищо, че Човекът върху него го няма…
(в този случай няма измама…)
Но често чехлите и бързо изстиват,
както трупът на този, който го няма…
И вкокалените чехли вече ги няма…
Непотребни…
захвърлени като него в някоя яма!
(в този случай никого няма…)
А кого има сега, и кого няма?
Хмъ…!
Нечии чехли са тук…
…Нечии …
…вече ги няма…
17.ХІ.1974г. 20 ч.
С памет за Мама
=======
SOS!
На един мой приятел
Когато чуеш SOS,
Иди!
Там помощ чакат хора…
Когато чуеш SOS!
Върви ти!
И раздай се без умора!
Безмълвен ще остана аз пред вас…
Безмълвен и с разкъсани очи…
Не ще поискам огън в този час…
Не ще ви кажа, колко Времето горчи…
Безмълвен ще остана в този свят…
Безумен свят – на гадост и лъжи…
Не ще поискам нийде късче хляб…
Не ще ви кажа даже… колко ме боли!
Безмълвен ще отида в Онзи Свят…
Безкраен Свят – на радост и мечти…
И ще дарявам своя огън, в Онзи Час…
Едва тогава ще ви кажа, че не ме боли!
Когато чуя SOS!
Отивам!
Там помощ чакат хора…
Когато чуя SOS!
Отивам…
Защото вярвам в Бога!
22.VІІ.1976г. 23ч.
=======
СРЕЩНИ МЕ!
На Даня Й.Ш.
Кое е Утро наше?
И Ден, кажи ми, кой?
Коя е вечер наша,
И нощ незнаеща покой?
Срещни ме!
В тиха утрин ме срещни…
Срещни ме… в ден дъждовен ти!
Срещни ме!
В тъжна вечер ме срещни…
Срещни ме… в дивна нощ, срещни!
Ще срещнеш в утринта – единствена –
трепета ми плах…
Ще срещнеш във денят - случаен…
…споменът за стар познат…
Ще срещнеш с вечерта – неискана –
две вплетени ръце…
Ще срещнеш във нощта – забравена –
една душа – дете…
Срещни ме!
В светла Утрин ме срещни!
Срещни ме… в Моят Ден, срещни!
Срещни ме!
В нежна вечер ме срещни!
Срещни ме… в нощ последна, ти…
И Утрото ще бъде наше…
Денят и той, нали?
И Вечерта… и тя е наша
И наша е Нощта дори…
13.VІІІ.1976г. 22ч.
=======
ЕХ, И ТИ!
На Даня Й.Ш.
Сега е късно, да спомняме ония дни…
Сега сме чужди… Сега ме мразиш ти…
Сега е друго… ти си с друг…
Сега е пусто… и те няма тук…
Аз много обич, мъка преживях…
И много разделени, страдащи видях…
Но чуй ме! Спри се! Разбери!
Върви с един… бъди една за него, ти!
Иди във онзи свят – на радост и мечти!
Иди! Иди със него! Мене забрави!
Цветя бъдете и цветя търсете…
И се стремете себе си да разберете!
Сега е късно да спомняме ония дни…
Сега сме чужди, но не ме мрази!
Сега е друго… ти си с друг…
Но… в мен остана Светло…
Ти бе тук!
18.VІІІ.1976г. 15ч.
=======
ПРАЗНОТА
На Даня Й.Ш.
Вятърът избяга с теб…
Не зная где, но няма те…
И в дланите си търся теб,
с надеждата, уви! –
но няма те!
Ний за ръце не се държахме…
Изгубихме се …
Беше мрак!
Сега се търсим и…
… разбрахме,
че трябва да се срещнем пак…
Аз исках твоите ръце да взимам…
Ръцете ти аз искам и сега…
Обичах твоите очи да имам,
Но… моите остави в самота…
Светът е щедър!
Срещахме ги много…
Добри, или пък… странни светила…
И с тях намирахме, всред нощ дълбока…
…лъчи на слънцето, но…
…отразени от луна…
Уви! Болеше непосилно...много…
Болеше страшно… диво и само…
Не беше жалко…
Може би… жестоко!
Ти смачка Истината…
…все едно!
И няма те сега… И празно е…
До болка вкочанява се дъхът…
Не зная… може би напразно бе,
…очакването дълго…
...Осъдено на смърт!
21.VІІІ.1976г. 12ч.
=======
З А Щ О ?
На Валентина К.М…
Защо объркваме така Играта -
най-истинската, детска, на света?
Защо не се сдобряваме като Децата
и като тях да се обичаме сега?
Защо обръщаме във нощи дните,
и нощите във тъжни дни,
и не рисуваме с боички най-добрите,
най-чудните, на Любовта, мечти?
Защо се дръпваме болезнено, когато
най-нежно идва Нежността?
Защо ли сме уплашени и тъй богато
даряваме се с хладина?!
Защо вгорчаваме очакваните срещи?
Защо се пазим’е от слабостта?
Защо тогаз не сме човечни,
а се прикриваме зад гордостта?
Защо, когато сме си най-потребни
обръщаме очи един от друг?
Защо говорим думи, не безвредни,
и пак със гръб един към друг?
Защо, и докога ще сме далечни?
Нали ни срещна Любовта?!
Защо не бъдем под звездите вечни,
най-истинските, влюбени Деца?
12.II.1977г. 22ч.
=======
Намериш ли Детето в себе си -
- Намерил си Бог!
Изгубиш ли Детето в себе си -
- изгубил си Всичко!
04.V.2014г. 13,33ч.
=======
О Б И Ч
На Румяна А.Б…
Дали бе утро, или нощ ?
Дали бе сън? Не зная.
Обичах те с вълшебна мощ...
Обичах ли те? - пак не зная!
Какво тъй стана изведнъж?
Безброй цветя изгряха в нас...
Вселената бе млечна ръж,
а Любовта ни - звезден клас...
Не беше сън! И нощ не беше!
Прегръщах те с добри ръце...
И даже... Времето стоеше...
в Пространство от едно сърце...
Във тебе впивах се - реалността,
едва ли по-реална е била...
Нощта бе Утро - с Чудеса...
а Утрото ни - миг... съдба...
Но тръгна си нощта, и...тръгна си сънят,
във парещите длани болка се роди...
В сегашно време върна ни светът...
В сегашно време трябва да боли!
Уви! Сегашно време е във нас,
а Миналото във косите бели...
Сега не бързаме, както тогаз,
защото в Бъдеще не сме живели!
И трябва! Трябва да сме търпеливи!
И трябва да сме още по-добри...
Към Слънцето затичани, щастливи...
В най-истинската Обич ще горим...
20.01.1978г. 14.00ч.
=======
П Р А Н И Д Х А Н А
На Тереза И.К…
А ти... брега погледай,
вълната жадно как притегля...
Не пита той, не обещава,
той само... себе си раздава...
Брегът е... Бряг! Вълна бъди!
Брегът посрещал е безброй беди...
Брегът е твой! Пред теб стои...
той знае как вълна да укроти . . .
Не искам да те срещам - с бряг скалист,
ще се разбиеш и... ще ме боли...
Във залива... на пясъка златист...
най-нежно себе си - вълната - остави...
Вълна и... Бряг...
...и аз... и ти...
7.III.1979г. 00ч.
=======
РЕКВИЕМ
моят Реквием
Аз трябва вече да си тръгна…
Изпъди ме добрият свят…
И няма смисъл да се върна,
В крещящият човешки ад…
Отново край… Отново яма…
Убита безнадеждно доброта…
И никой сълзи да пророни няма…
…Очите груби са сега…
Обичах! Търсех ! И намирах…
И исках всичко да ви дам…
Къде ли непотърсен спирах,
Но пак си тръгвам неразбран…
Аз трябва вече да си тръгна…
Очаква ме Добрият Свят!!!
Е! Нявга може и да се завърна,
Но в бъдещ, честен, Светъл Свят!
... 33.3.3333
=======
В памет на Великия Буда, и…
на Великия Миг, когато…
за пръв път ни спохожда…
ВсеБудността…
Т А М . . .Н Е Й Д Е . . .
В С Р Е Д Б Е З Д Н А Т А . . .
В С Р Е Д Б Е З Д Н А Т А . . .
Всред безкрайната въртележка на луни и слънца...
На една кротка синя планета...
Край ручей, скала и дърво...
Приседнал беше... Човекът!
Не! Не приседнал... Седеше той, скръстил нозе, и ...
чакаше Изгрева... От Хилядолетия!
Всъщност... не чакаше...
Той ПРЕМИНАВАШЕ !
И носеше! Даряваше Мъдрост, Добро, Красота...
Твореше Мир, Хармония и Любов...
Просто носеше Светлина...
Беше Отречен, Обречен и ПРОСВЕТЛЕН !
Просто З Н А Е Ш Е П Ъ Т Я !
Там, край тихия ручей...
Постигнал бе ЙОГА...
Осмислил бе БОГА !
11.08.1991г. 23.00ч.
Останалото е Бездна... без край!
.png)
ВЕРНИТЕ СЛЕДИ
Останалото е Бездна... без край!
ВЕРНИТЕ СЛЕДИ
И да измине
много време,
и много нас
да ни боли…
ще дойде ден
във който с тебе,
ще бъдем
по-добри, нали?
Тогава ти ще
бъдеш Пролет,
Ще трепка в
теб черешов цвят…
Ще литваш в
чародеен полет
от чуден към
Чудесен Свят !
Тогава ти ще
бъдеш Лято,
Ще бъдеш
свежа Изворна Вода -
даряваща
Любов богато -
целуваща
прегърната Душа!
А после ти
ще бъдеш Есен,
Ще бъдеш
златен Листопад,
Събирай
Плодовете с песен,
И стопляй
вечерния хлад!
А може би ще
искаш да си Зима,
Огнище жарко
в Тишина,
Бъди съдинка
във която има,
Небесна,
Мъдра Светлина!
Едва ли ще
измине много време,
В което да
сме сам-сами,
Духът не ще
усеща бреме,
Ако Последва
верните Следи!
Така вървим
през дни-столетия,
Ръка в ръка
- Душа в Душа…
И виждаме
напред с хилядолетия
Пътеката към
БОГ – ЕДНА!
…
02. 12. 2019г.
4 коментара:
Петьо, благодаря ти!
Спомних си много красиви мигове от онези години.
Обади ми се.Телефона е същия.
Защо? Защо? Защо?
Евгени Евтушенко споделя, че Поетът не трябва да задава въпроси, а да им отговаря...
Е! Сега ще трябва май да се коригира неговото мнение, след прочита на твоето стихотворение "Защо?"
Благодаря ти за проникновението и за всички останали твои стихове, особено посветените на мен...
В.К.М.
Понякога се случва и така -
сърцето на човек запява...
Поезия наричат песента -
в мелодията обич прозвънява...
На човека с пеещо сърце - с благодарност за нежния звън....
Нека никога не заглъхва звъна на сърцето ти...
На Йоас Ин – Преминаващият
ЗВЪН
О, звън на кундалинен квант,
ти галиш моята душа…
И в нежния ти фин белкант,
долавям миг от Вечността…
Пак ти си в новият ми стих,
дошъл внезапно, изведнъж…
а думите със ромон тих
превръщат квантите във дъжд…
И вече ручеи текат
нагоре в тръпната снага,
а квантите в синхрон звънтят
в короната над моята глава…
И звън на щастие в кристални кванти
запява по космични струни…
Проблясва из небесните квадранти
и шества в звездните си друми…
А после се завръща в мен…
изпълва всичките ми клетки,
че той отдавна е вграден
на мозъка ми в мъдрите решетки.
О, звън всемирен и незнаен,
съграждай моята хармония…
а този вечен свят, безкраен…
загръщай в своята симфония!
Публикуване на коментар